Бръсначът на Окъм

Твърдението, че България върви по пътя на авторитаризма е разбира се, просто теория.
Но, тази теория аз осланям на факти, достъпни за всеки един от нас. И развивайки тази теория, ще се постарая да бъда достатъчно обективен и коректен във всеки един аспект от нейното излагане. А доказването й ще бъде оставено на времето.
Но, поради опасението ми, че тогава ще е твърде късно за каквото и да е, то това което казвам "днес" ще проверя и издържа с универсалният език на математиката.
Според Вилхем от Окъм

"Oт множеството теории, които обясняват един и
същ проблем еднакво добре (ceteris paribus), за предпочитане е
най-простата, т.е. тази, която използва най-малко предположения."

Именно по "острието" на този принцип възнамерявам да плъзна всяко мое заключение. А, ако е съшито с "бели конци" то тогава това ще е неговият край.

България по пътя на авторитаризма

Един от силните аргументи, които всеки един би изказал в отговор на това твърдение е че е просто невъзможно в началото на XXI век, една европейска държава да допусне подобен абсурд. Историята обаче ни казва друго. Дори и в самият този миг, една от най-демократичните държави в света, САЩ, се е превърнала в бастион на централизирания, държавен контрол. Немският народ от 30-те години на XXв. в никакъв случай не е бил по-малко свободолюбив и интелигентен от българина днес. Щом тогава, едно общество, със дълбоки принципи и културен елит е допуснало абсурда на Третият райх, не би ли трябвало да си зададем въпросите честно, оставяйки арогантността настрана?

Несъмнено, мнозина биха се присмяли на сравняването на България с фашистка Германия от предвоенните години. Но, поглеждайки отвъд клишетата и премахвайки катализатори като I-та Световна война, Ньойския договор, и тогавашната ситуация в световен мащаб, то приликите между ГЕРБ и NSDAP/Националсоциалистическата Гермаснка Работническа Партия/ не са никак малко. А именно:

• обаятелен лидер, краен егоцентрик;


• държава в икономическа безпътица;


• партия изпълняваща заповедите на своя лидер безприкословно;


• засилване на Полицията и нейният образ като цяло;


• отнемане на доверието в Съдебната система и поставянето й под правителствен контрол, макар и неофициално;


• ненамаляващо доверие към лидера и правителството му, независимо от действията;


• смачкване на средната класа в името на масата;


• премахването на всеки неудобен съподвижник от по-ранни времена.

Всяко едно от тези твърдения ще бъде разгледано и защитено в отделна публикация. Именно и това ще бъде структурата на този блог.

Въведение

Преди 6 месеца в мен се зароди едно болезнено съмнение. Наблюдавайки новините и събитията след могъщата победа на Бойко Борисов, започнах да подреждам в ума си уравнение за пътя, по който поема нашата държава, с убеждението, че математиката е универсалният език, чрез който можем да получим всички отговори. Въпроса беше ясен, но частите от него не съвсем.

Първите сериозни решения на новото правителство хвърлиха в смут политически и икономически грамотните хора в страната. Тази тенденция остава и до днешна дата. Поставяйки неизвестните, редом до фактите, в един момент, около средата на октомври'09г видях отговора. И той ме уплаши. Признавам си, първата емоция която ме обзе беше именно страх. Започнах да споделям опасенията си с по-близките си приятели, но навсякъде срещах скептична усмивка. Тази реакция, обаче, единствено затвърди убеждението ми и именно тук възнамерявам да споделя всички тези мисли и опасения.

Създавам този блог, защото искам да споделя това което мисля. Защото знам, че не съм в убежденията си. Защото трябва!

Вярвам, че България тръгва отново по пътя на репресията и страха .

Оруел ни предупреди за "Големия брат", историята може много повече - само да се осмелим да погледнем. Примерите са безброй: Рим, Третият райх, САЩ днес...

Сега, едва 20г след като се отърсихме от тоталитаризма, Ние, отново навлизаме в тъмните дебри на Полицейската държава...